Болка.
Тялото ми е изпълнено със нея.
Болка.
Жива ли ще съм без нея?
Исках да чувствам, защото дълго време не бях.
Исках да мога да усещам всеки допир, всяка стъпка.
Сега всичко е болезнено, защото дълго време не беше така.
Сега всичко усещам, защото не искам да е така.
Болката в тялото ми не спира,
в умът ми ще експлодира.
Искам спасение и все го търся в любовта,
все мисля за твоята златиста коса.
Вълнението тогава и същевременната празнота,
Изпълваха душата ми със странна топлота,
а когато ти не беше до мен, имах своята луна, под която трябваше да се забавлявам сама.
Беше близко, но далече, дори не знам защо мисля за теб вече.
Мислите са натрапчиви, искат те до мен.
Или поне да се срещнем в някой слънчев ден!
Надеждата е тук, но душата скоро ще излети,
дано болката реши да полети,
защото тя не е това което очаквах, тя дори не е връзката с любовта.
Тя е бурята в душата ми, която излиза само като пепелта.
Нещо е горяло, тляло...
А сега е изгоряло, работа не върши,
но пък с кашляне ще те довърши.
© Лия Мих All rights reserved.