Сиво пепелище, дим се скръбно вие,
в плащ от гордостта си, рани тежки крия.
Никой не допускам, там дълбоко в мене,
дето светлината тихо, кротко дреме.
Дълго се повтарях, в грешки сладко стенех,
мъдрост скъпоценна, жадна аз да взема.
Нивга не докоснах ярка, златна слава,
жаждата жестока – тя е мое право.
Прошката не искам, дайте я на други,
раят се отсъжда само по заслуги.
Грешна се родих, смолиста си оставам,
късчета душа сърдечно днес раздавам...