ПЕПЕЛ
1.4K
0
35
Дадеше ли... петорно си го взимаше.
Разголваше ме цяла, до превратност.
Излагаше ме показно на другите,
да сочат с пръст... душевната прозрачност.
Копаеше с ръце и ме заравяше -
дълбоко, да не виждам светлината.
И слънцето косите ми не галеше,
прегръщах се вечерно с тъмнината.
Очите ти откраднах, за да виждам.
Слепец остана... без да осъзнаеш.
Просъсквах ти с език на пепелянка
и тровех те, когато ме ласкаеш.
От думи неизречени - осъмвахме,
залюбихме се там... сред редовете.
Но страстите, с които се изгаряхме,
разпръснахме на пепел... с ветровете.
© Кремена Стоева All rights reserved.
