Apr 19, 2018, 12:24 AM

Пепел от рози

589 0 1
 · 

Пепел от рози

Защо да мразя,
когато и омразата и любовта
са еднакво изгарящи чувства.
Затова вземи светлина от моите очи
никога не мрази, а любов дарявай.
Аз съм твоето море, твоят въздух,
плувай в него, гушни се във вълните
сърцето да се окъпе в пламенната ми любов,
душата ти да се ласкае от нежността ми.
Любовта следи остава в сърцето,
падащи звезди е обичта
изгаря всичко и обича и копнее.
Подай ръце и в рожденият ти ден
да изгориме в огъня на любовта
и пепел от рози ще ни топли
до залеза на слънцето, до края на живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...