Пепеляшка
Отрекох се от всичко свое помечтано,
облякох се в престилка на слуга…
Склоних да ти угаждам в твоя замък
и купчините прах от спомените да мета.
Със болката от хвърления прах в очите
грижовно чистих подовете в твоето сърце…
Но огънят във черните, опарени зеници
като с кинжали днес страните ми дере.
Във своята черупка се спотайвам
и само вечер давя се в солените сълзи
от мъката, че моят принц сега омайва,
не знаейки, че е откраднал нечии мечти.
На сутринта отново с бялата премяна
белезите от хапливите ти фрази ще прикрия.
Наивно ще очаквам искрената ти покана,
във мен веднъж
„принцесата” на своя бал да видиш!
© Даниела All rights reserved.
