Пепеляшка поетеса
или как тиквата превръща се в реликва!
– Ах, горката аз –
ревнах с пълен глас,
кой ли мене ще хареса,
непризната поетеса...
Кой ще ме теши в тъга,
ще ме завива през нощта
с римички любовни, топли,
ще споделя мойте вопли?...
Чул я Рицарят с перото,
кавалер и джентълмен,
в свалките доказан доайен,
тутакси поема сътворил,
нависоко възкачил
нежната ѝ поетическа душа –
заряда талантлив открил
чак до небесата възхвалил!
Беше срещата им кратка,
но с взаимствена отплата:
поетеса тя призната,
той за нея истински герой!
Мина Тя на другата вълна –
не реве, а възхвалява любовта,
и на всички обяснява,
как талантът се отблагодарява!
© П Антонова All rights reserved.
Благодаря!
