И е вечер, прекрасна и звездна,
тишината задъхва щурците,
палав вятър раздухва копнежи
в мен целува и гали тревите.
Някак приказно, тайнствено зная,
че отпивам от твоята чаша
и замаяна, разпиляна...
Изгоряла бих, без да се плаша!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up