Синеокият паяк бавно сипва отрова.
Всички надежди за щастие постепенно вгорчи.
Всяка сутрин в леглото закуската е готова.
Щом още се съмне и при нея търчи.
Синеокият паяк тихо шепне в нощта:
- Опасно е за крилете, щом тегли те пламък!
С кашмирено шалче, с търпелива лъжа
закърняха и двете... Тържествуваше Жалкият.
Синеокият паяк отровна е гад:
- Паяжино, в крилете пеперудата дръж!
Ще допие тя рая с послевкуса от ад
и ще литне в очите на чуждия мъж...