18.12.2008 г., 9:45 ч.

Пеперудата 

  Поезия » Любовна
857 0 10
Синеокият паяк бавно сипва отрова.
Всички надежди за щастие постепенно вгорчи.
Всяка сутрин в леглото закуската е готова.
Щом още се съмне и при нея търчи.
Синеокият паяк тихо шепне в нощта:
- Опасно е за крилете, щом тегли те пламък!
С кашмирено шалче, с търпелива лъжа
закърняха и двете... Тържествуваше Жалкият.
Синеокият паяк отровна е гад:
- Паяжино, в крилете пеперудата дръж!
Ще допие тя рая с послевкуса от ад
и ще литне в очите на чуждия мъж...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Предложения
: ??:??