Пеперуден поглед
бих политнал всред житата
на продънения склон...
Няма да те питам
колко си проспала този ден.
Смени си песента, скъпа,
аз ще те събудя с ласка...
Ще посея семе на възбуда
и ще литна над полята
от отровена любов....
Копнея да те срещна с песен,
а усмивката, която пазиш,
да ме усмири и утеши...
Ела със мене, мила,
на върха, обгърнат от вълнА...
Заливат ме съдби незнайни,
за утрето ме дебнат, но уви,
аз пеперуда съм сега
и летя над склона
със продънени мечти...
и полята са проспали утрешния ден.
Из стихосбирката "Пеперуден поглед" 2004
© Тодор Василев All rights reserved.

Хареса ми тая пеперудена волност!Поздрави!