Пеперудено
Пиесата свършва, задава се краят
към действие второ няма антракт
зад завесата, търпеливо ме чакат
за моя финален момент
В торбичка си сложих новата дрешка
храната си взех от Слънцето аз
и ми е странно, тъй пеперудено,
че тази пиеса до край издържах..
Тихо премина нощта
бурните дни се сляха със нея
и ги загребвам в едно, без тъга
само с поклон , без аплодисменти
Погребах сама своите мисли
камък положих над тях
написах и надпис един, саморъчно
“ Старах се, направих каквото можах! “
Ако там ми е скучно, ще пиша!
Помня лица, имена и адрес
всичко си взех което е нужно
спомени в плик за писмо и молив
Ако не вярвате, бръкнете със мисли
някъде там , в своето сърце
може пък да съм се свила
в облак далечен, забравен дори
Бавно броя си крачките, трудно
по три за минута, с респект
а ми е така пеперудено
чакат ме Син, Светия дух и Отец
© Румяна Друмева All rights reserved.
