Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.
Там, където сеното почива след откос
и светулките пращат любовен нишан,
там заглъхва на ата стихийният тропот,
и снижава ръста си планински гигант.
Там шуми вироглав без корито потокът,
зрее тъмна къпина без остри бодли,
потреперва мистичен самодивският огън,
Господ облаци в стадо смирено рои... ...