8.07.2021 г., 13:27 ч.  

Пеперудено щастие 

  Поезия
542 6 14

Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.


Там, където сеното почива след откос
и светулките пращат любовен нишан,
там заглъхва на ата стихийният тропот,
и снижава ръста си планински гигант.


Там шуми вироглав без корито потокът,
зрее тъмна къпина без остри бодли,
потреперва мистичен самодивският огън,
Господ облаци в стадо смирено рои...


Там те чакам със кòса подскачащ немирно,
под зелената сянка в копринен хамак.
Любовта ми девича от гръдта ми извира -
само миг пеперуден, само миг благодат.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Свежо и нежно!
  • Красота!
  • Напълни ми душата, Гени!
  • Наистина е благодат! Четеш и сетивата празнуват!
  • Много нежно и образно! Нека ти е пеперудено, Гени!
  • Гени, радвам се на това свежо стихотворение от теб!
  • Там шуми вироглав без корито потокът,
    зрее тъмна къпина без остри бодли,
    потреперва мистичен самодивският огън,
    Господ облаци в стадо смирено рои...
  • Пепи, май съм объркала ударението, за птичка иде реч - кос. А "оная" не ме изтърва от поглед.
    Вал, колко си прав!
    Светличка, Стойчо, благодаря ви!
  • Животът е низ от преживени мигове. Поздравления!
    Само внимавай с косата, че и "оная" ни дебне с косата
  • Останала рана-мълчалив знак.
    Само той остана в лилавия зрак...
  • Красив любовен нишан! Поздравления, Геви! 🌼🌼🌼
  • Зиги, Моночка, благодаря ви от сърце!
  • Превъзходно е Гени, толкова образно, толкова нежно си вплела природата във всяка строфа, че завладява душата! Поздрав за прекрасната творба!
  • Изящно… като танц. Много ми хареса, Гени!
Предложения
: ??:??