Пеперуди в очите на стиховете ми
Слънце отпива прашец от колибри и неонов прах.
Да разбуди кокичета и туберози, да събуди пролетта
в ирисите ми кафеви.
Слънце отпива прашец от колибри и неонов прах.
Корен да вкорени и калеми да присади, да разцъфне
вишнев цвят.
Минзухар дрешката си да нашари и в камбанката си,
пчела с нектар да утоли.
Слънце отпива прашец от колибри и неонов прах.
В сянката на ели и брези, с полен вятър да гадае.
Нощите да са пастелни, с пламък на сто луни,
светулките да са огнени морета, дърветата с
кехлибарени смоли.
Венче от коприва и шибой да направя, лъчите да са
малки разтворени миди, а вечерите в ароматна меласа.
Птиците да са без есенни ешафоди и тъмни акварела.
Калинките да не са обич на сбогуване, нито сляпа
неделя.
Сватбари да са щурците, в кротка поляна, сред небосвода
на звездите и онзи млечен път.
От вретено да изплета горска паюжина, виолетово да е
небето, да бъда вятърна пастирка на южни течения.
Слънце отпива прашец от колибри и неонов прах.
От тръстика и бамбук, кошница на Април да направя, с лалета
и макове новолунни, в съня си да не бъда зимна алвеола.
Слънце отпива прашец от колибри и неонов прах.
Сред пролетта пчелите са винаги булки на цветята!
Николай Василев!
28.01.2021г
© Николай Василев All rights reserved.
