Перфектност е да бъдеш себе си
ПЕРФЕКТНОСТ Е - ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ
Някои имат твърде празни надежди,
да бъдат в живота перфектни.
Oблекли фалшиви, чужди одежди,
изглеждат смешни, дефектни.
Изкуствено крачат по улици празни,
замаяни как да изпъкнат и станат различни.
Изпробват средства и гримове разни,
но стават още по-уморени, безлични.
Забравили от суетност Любов да раздават
изкуствени, фанатизирани и сценични,
напразно надеждите голи развяват.
Изглеждат смешни и жалки, двулични,
себе си приповдигнато съчиняват
и стават герои на приказки свои типични.
Такива обикновено не оцеляват.
Остават си в измислен, жаден за слава свят,
често чуждото хулят, изтриват, крадат,
преписват за свое без моралност!
Човекът трябва да бъде със цвят
любов, творчество, оригиналност.
Да бъде себе си на този свят,
не слуга на измислена баналност.
Някои имат твърде празни надежди
да бъдат в живота перфектни.
Перфектни хора почти няма,
всички сме много или малко дефектни.
Родени сме всички порочни.
Поне да бъдем по човешки точни.
Този стих е необичаен за мен, тъй като обичам да чета и пиша любовна лирика.
Написах го възмутена от необичайния скандал тези дни, който ме възмути и потресе.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
