Apr 17, 2011, 11:41 PM

Перпетуум мобиле

  Poetry » Civic
622 0 0

         Двадесет години мрачен преход...          

 

 

         ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ.

 

Настойчиво и тъповато

                  вървят по стъпките на Тато.

Кротичко и без "забежки",

                              озверени от ламтежа,

отново правят стари грешки.

                                            На "растежа".

Сто години гърди тупат и се учат!

Но не обелват даже зъб

            как пари се лесно трупат

                                          на чужд гръб!

Синчагите превърнаха България

                    в разбичкан стар сайвант,

под който правят всичко,

            вече правено в света,

                          но в собствен,

                                   по-лош вариант...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...