17 abr 2011, 23:41

Перпетуум мобиле

  Poesía » Civil
625 0 0

         Двадесет години мрачен преход...          

 

 

         ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ.

 

Настойчиво и тъповато

                  вървят по стъпките на Тато.

Кротичко и без "забежки",

                              озверени от ламтежа,

отново правят стари грешки.

                                            На "растежа".

Сто години гърди тупат и се учат!

Но не обелват даже зъб

            как пари се лесно трупат

                                          на чужд гръб!

Синчагите превърнаха България

                    в разбичкан стар сайвант,

под който правят всичко,

            вече правено в света,

                          но в собствен,

                                   по-лош вариант...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...