ПЕРВИГИЛИЙ

Луната скита между древните могили

като наметнало седефен шал видение,

нощта е синкав дим, за странен первигилий*

звънят камбани в тъмното небе над мене.

Не мед и бронз пилеят звуци в тъмнината,

не отзвъняват в мрака сребърни чинели –

самата звездна тишина кънти в душата ми

и гали този свят заспиващ с пръсти бели.

И бледи пламъци в невидими олтари

пилеят сенки върху мрамор и позлата,

димят тамян и резеда, нощта догаря,

дошъл от вечността, повява древен вятър

и слизат богове от минали години,

пресекли времето по пътища незнайни,

пристъпват в сенките забравени богини,

пазителки на съкровени древни тайни.

В такава странна нощ – мистична, непозната,

душата ми езическа е жрица строга,

весталка светла е в такава нощ душата ми,

в света безхитростен на моята еклога*.

Зад утрото, в настъпващият ден безбожен

друг свят – праволинеен, грозен, скучен – чака,

затуй нощта обличам като втора кожа

и моя вярна втора същност става мракът.

И пак среднощ луната слиза зад могилите

и сред димящи жертвени олтари скита,

и пак един забравен древен первигилий

събира римляните в храма под звездите.

И пак душата в бели жречески одежди

в света на боговете древни коленичи –

тя има нужда от опора и надежда,

тя има нужда от олтари и от вричане.

Нощта е кей, на който времето пристига,

нощта е древен храм с камбани от мълчание,

а тъмнината е езическа религия

и вечен топъл дом, и звездно колебание...

И чакам всяка нощ под храма на небето,

и в мрака мълчаливите камбани чувам...

Не идвайте при мен среднощ, не ме будете –

сред сенки минали душата ми пътува.

______________________

* Первигилий /лат. pervigilium – нощно бдение/ – в древна Гърция и Рим нощно тържество в чест на различни богове;

* еклога – жанр от античната буколическа поезия, рисуващ красотата на селския живот.