ПЕРВИГИЛИЙ
Луната скита между древните могили
като наметнало седефен шал видение,
нощта е синкав дим, за странен первигилий*
звънят камбани в тъмното небе над мене.
Не мед и бронз пилеят звуци в тъмнината,
не отзвъняват в мрака сребърни чинели –
самата звездна тишина кънти в душата ми
и гали този свят заспиващ с пръсти бели.
И бледи пламъци в невидими олтари
пилеят сенки върху мрамор и позлата,
димят тамян и резеда, нощта догаря, ...