Песен
Изпей ми песен, моля те, дори и да е тъжна.
Ще ме пресели в друго, необятно измерение.
Сегашното утехата от мене надалеч пропъжда
и няма бряг за никакво уклончиво спасение.
Забравих как умело се надпявах с тишината -
замръзналите пръсти не успяват да засвирят.
Отронва се пясъчно въздишката бегла позната
и нотите в неслучените си мелодии умират.
Затова запей сега, вместо мен, за да мога
да те запомня, преди вечността да прекрача.
Бъди красив, изпят в горчива песен спомен,
от много сладост любовта ни винаги нагарча.
Звукът на арфата е вече само смътен повей,
угаснал с радостта ми, която с теб си тръгна.
Последвах те, дори на всички богове се молех
за шанс последен пак да те имам и прегърна.
Ти продължи, а аз останах вечно да те чакам,
но няма земен начин, с който мога да те върна.
Сега без теб съм, но не и тръгнал пак нататък,
защото много пъти в мрака зад мен се обърнах.
Захвърлен на студа не мога песента да разпозная
и нова муза ако срещна с лекота ще я отхвърля.
Мълчат отново скъсаните струни. Разбрах накрая,
че ти си живата, а всъщност аз съм още мъртъв.
https://www.youtube.com/watch?v=r75BFcH4u2k
© Георги All rights reserved.
