Песен
Изви се страшна буря и морето
затанцува лудо със вълните.
Облаците мрачни от небето
сипят дъжд и мълнии, и трясък,
и смъртта зове от дълбините
кораба пътуващ надалече.
Посейдон ме иска и със крясък
пита ме: " О накъде, човече,
тръгнал си във този бурен час? " .
- Към моята любима с обич аз!
Джунглата е тайнствено опасна,
дебне хищно всяка гладна твар.
И безспир съдбата е неясна,
там - в реката, тука - в гъсталака.
Оцеляване превръща в звяр
и създание красиво даже.
Наготово никой дар не чака,
не пропуска и страхът да каже:
" Къде си тръгнал в този дебнещ час? " .
- Към моята любима с обич аз!
Пустинята е дълга и гореща,
и вървя, и прекосявам дюни.
Крепи ме мисълта сега с надежда -
да видя милата си в чуден ден.
Не се разстройват нежните ми струни,
стремежът ми е песенно един
и какво, че шепне възмутен
в пустошта гласа на древен джин:
" Къде през пясъците в този час? " .
- Към моята любима с обич аз!
И планини обсипани със сняг
пред мене се изправят титанично.
Но следвам влюбено все своя знак
и няма да се спра за миг пред нищо.
Оттатък висините романтично
очаква ме прекрасната любов.
В полята разцъфтява пролет чисто
и нека пита, и студът суров:
" Къде си тръгнал в този снежен час? " .
- Към моята любима с обич аз!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
