Песен на рапан
Тъй нежна песен на вълните
събра ме в теб - омайна къща морска,
във теб намирам пак следите
от тишината на душата хорска.
Разпръсваш пориви, дочувам
на миналото славните ехтежи,
когато за маяк бленувам,
покъсана от дяволски брътвежи.
Окаляните низки страсти
се спират в теб, отблъснати от мрака,
разтурваш ги на малки части,
рисуваш прошката, която чакат.
Бълнуват трепетите нови
на две сълзи, отронени от плажа,
на който споменът ни рови
и къпе се във бриз - любовен, влажен.
Донасяш шепот на скалите,
закрилящи кристала на водата.
Чаровно галиш ми ушите
със палавия смях на мой приятел.
И как затваряш ми очите
потапяш ме в световните вълшебства,
във теб пригласят бурно дните,
приспиваш ме със Божии хвалебства!
/21.08.2010г./
© Агапея Полис All rights reserved.
