Песен в нощта
Едно бозуки пее във нощта
и от гласа му вечността замира…
А вятърът с очите на жена
най-южната посока пак намира.
И се стаява плахо на брега
заслушан в тишината на прибоя,
а струните звънят като сълза…
Нима не чуваш?!... Искам да съм твоя…
Със ласките на влюбено море
аз всяка нощ в очите ти се връщам,
по истинска от звездното небе…
Бозукито с гласа си ме прегръща.
Дочаках те…Различна от преди,
открила сто причини да мечтая.
Едно бозуки тази нощ звъни
и с песента си моя път чертае…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
