Oct 28, 2014, 11:26 PM  

Песен за Българския Войник 

  Poetry » Civilian
1136 1 0

Синовен дълг към Майката Родина,
войникът пази и помни чак до днес,
когато след годините предава
на младите пагон и свята чест...

 

Но идва времето, макар и в запаса,
оръжия в кутиите стоят,
а съвестта е жива и в нагласа
щом нужно е душманин да громят...

 

Пряпорците бойни ще развеем,
непомнещи в историята плен
и маршовете стари ще запеем,
победното ура ще е рефрен.

 

Не ще се спрем на бойните полета,
щом трябва за честта си да умрем
да браним смело нашата Родина,
народ свободен да се назовем...

© Боян Дочев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??