Aug 11, 2011, 1:20 PM

Песен за човека – II част

1.1K 0 6

 

Песен за човека – II част

(След греха)

 

Ето ти пироните...

ето ти и кръста!!!

За 40 сребърника...

Рестото да е за теб!

Искам достойно разпятие -

      като за грешник...

С целувка по челото

и трънен венец.

 

И се моли...

Страстно се моли

да не възкръсна!!!

Защото вече знам...

Знам как да живея.

Не ме боли от грехове.

И втори път

няма да изплача,

когато въздухът

изпълни дробовете ми...

И горко ти тогава!

Какво е наказание

                         без болка?

 

Смъртта е заблуда,

арахангелски притчи...

и страх за наивници.

 

Аз пръв ще хвърля камъка!

Защото знам...

Знам какво е грях...

И няма да е първороден!

 

Кажи му, Тома...

Не ти ли омръзна

да бъркаш в раните ми?

 

Кажи му, Тома...

Вярваш ли

         във Възкресението

на обикновените хора???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух Иззедник All rights reserved.

Comments

Comments

  • И обикновените, катарзисно се вдигат на крака...
  • Прочети Метерлинг- животът е този който си отива, а не смъртта която настъпва.Ние напразно обвиняваме смъртта и я обсипваме с обвинения и грозни образи.
  • "Смъртта е заблуда,

    арахангелски притчи...

    и страх за наивници."

    А може би живота е заблуда. А смъртта е онова истинско нещо в края му. Здрасти. Харесах.

  • Хм... интересно...
    Хареса ми.
    А за възкръсването... то май си има вече и научното обяснение - кварките
    Поздрав, замислящ стих!
  • Става въпрос за друго възкръсване.Мисля че е ясно, че животът след греха е равен на възкръсване....

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...