11.08.2011 г., 13:20

Песен за човека – II част

1.1K 0 6

 

Песен за човека – II част

(След греха)

 

Ето ти пироните...

ето ти и кръста!!!

За 40 сребърника...

Рестото да е за теб!

Искам достойно разпятие -

      като за грешник...

С целувка по челото

и трънен венец.

 

И се моли...

Страстно се моли

да не възкръсна!!!

Защото вече знам...

Знам как да живея.

Не ме боли от грехове.

И втори път

няма да изплача,

когато въздухът

изпълни дробовете ми...

И горко ти тогава!

Какво е наказание

                         без болка?

 

Смъртта е заблуда,

арахангелски притчи...

и страх за наивници.

 

Аз пръв ще хвърля камъка!

Защото знам...

Знам какво е грях...

И няма да е първороден!

 

Кажи му, Тома...

Не ти ли омръзна

да бъркаш в раните ми?

 

Кажи му, Тома...

Вярваш ли

         във Възкресението

на обикновените хора???

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дух Иззедник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И обикновените, катарзисно се вдигат на крака...
  • Прочети Метерлинг- животът е този който си отива, а не смъртта която настъпва.Ние напразно обвиняваме смъртта и я обсипваме с обвинения и грозни образи.
  • "Смъртта е заблуда,

    арахангелски притчи...

    и страх за наивници."

    А може би живота е заблуда. А смъртта е онова истинско нещо в края му. Здрасти. Харесах.

  • Хм... интересно...
    Хареса ми.
    А за възкръсването... то май си има вече и научното обяснение - кварките
    Поздрав, замислящ стих!
  • Става въпрос за друго възкръсване.Мисля че е ясно, че животът след греха е равен на възкръсване....

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...