Песен за едно отиващо си лято
Котки в залеза танцуват и в авлѝя се тълпят,
лодки въз вълните плуват и далеко се топят.
Гарван грачи, хора крачат и умора ги гори...
Пак ли плачем до палача на погубени мечти?
Диви дюни се усмихват, те видели са света.
Плам по юни не утихва! Без предели ще творя!
Заваля дъждец от рими, а небето се смали,
и запя щурец без име под планета от звезди.
Всяка ба̀ра е нера̀да и пустее като хан...
Любовта ни е балада и се лее от вулкан!
Тя е в утрото матро̀на и коко̀на през нощта,
и сияе без корона, и ухае на цветя!
Виж в очите ми зорница и по пътя си вървѝ.
Сигурно си ти лъвица и за Царя те боли...
Край на лятото бележа и в словата си летя.
Над дела и над стремежи се издига любовта.
© Димитър Драганов All rights reserved.
