Песен за премълчаното минало
ПЕСЕН ЗА ПРЕМЪЛЧАНОТО МИНАЛО
... додето всички други спят, тръгни във себе си, човече,
и ти ли своя слънчев свят ще го напуснеш? – неизречен,
откъм далечните звезди баща ти с обич в теб се вглежда,
и низ смълчани прадеди към теб протягат стрък надежда,
редиш пред техните души хляб – връз небесната синия,
изпей ги – и ги запиши! – върху безсмъртен лист хартия,
със Обич ги изговорѝ? – из най-безмълвните си доби,
не чини пукнат грош дори! – и те ще ти отвърнат с Обич.
Или по-сам от вятър в степ тръгни над своя родов корен! –
мълчано – миналото в теб, е зейнало! – да проговори.
© Валери Станков All rights reserved.
