Dec 26, 2005, 11:52 AM

ПЕСЕНТА НА ЕДНА УЛИЧНИЦА

  Poetry
1K 0 5

 

“Ти сън ли си или те има...”

Аз съм сълзите в очите ти,
Аз съм неказана дума
Пулсът съм тъжен на мислите
Дето сънят ти откраднаха.
Аз съм клеймо на обидата,
Дето я носиш в душата си.
И да не искаш понякога -
Все ще ме чака сърцето ти.
И да ме гониш отчаяно -
В теб ще остана завинаги.
Аз ще съм топлото, нежно докосване,
Със което събужда те вятърът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Заглавието е адресирано към човек, който ме нарече "уличница", знам, че не е много красиво.
  • Този стих е толкова нежен,че това заглавие изобщо не му отива...по-добре го остави без заглавие..то говори достатъчно за себе си..Много е добро!Браво!
  • Кумец и ти Усмивчице, сте толкова мили с мен!Благадаря ви, че четете моите стихове!
  • Браво!Невероятно е...Завладя ме :о)
  • И това много ми харесва

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...