кухи са думите
на препълнени умове
макар и римувани

дебели кратуните
пълни със шум и без семена
разтягат локуми

стремежи са бурите
на лист или в чаша с вода
от сапун са мехурите

в ослепително светлото утро
или среднощна тъма
за последно паунът пропя

декоративна шапка с пера
мъти  варени яйца
върху  мисли за губене

измамно волен е полета
щом всеки поглед  навътре обърнат
се удря в болка  страх самота

ако не в битка къде и защо
както юнак без рана не може
ще се раждат героите

и твоите и моите
добрите  лошите и
нелицеприятните