Jan 12, 2025, 3:50 PM

Песента на пъстроцветната душа

361 0 0

Пъстроцветната душа на някого дочух.

В аленото утро топло да се смее.

Да пристъпва смело в новият си ден.

Животът вече е усмихнат в неговата песен.

 

Не чу ли, че и днес съм тук?

Ах, не мога да не се усмихна!

За това, че аз съм вечен ден,

когато в твоята прегръдка се потапям,

чезна, и отново се завръщам.

 

Ти, любов си моят дом - свещен.

Ще пазя чиста твоята душа - по детски честна.

И нима оспорва някой висшата ни цел?!

Да бъдем, да сме ние, да сме цветни!

 

Като ароматен пролетен букет.

Всичко ще ухае на лалета и зюмбюли.

Както днес, така и утре.

И тогава, пак ще се засмеем.

 

"Има ни, има ни и в този мъничък момент!"

Песента - на пъстроцветната душа се носи от човек ... на човек ... на човек ... !

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любима Маеркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...