Песента на сърцето ми
Да, гласът на сърцето ми сигурно има
своя летен щастлив камертон, свое "ла".
И в оркестъра струнен на близката зима
е цигулково соло за сняг и крила.
Да, сърцето ми сигурно знае, че пътят
е строшено легато и реже до кръв.
Но Вивалди върви по кристалното бърдо
босоног и щастлив, че обхожда го пръв.
Да, сърцето ми няма стени монолитни.
То е топка от рошави топли пера.
С всеки удар се готви нагоре да литне
към вълшебната сребърна зимна гора.
И изгрява подобно звезда в небосклона
бос, мигът, изтанцуван в света ни обут.
И когато снегът на иглички се рони,
да, сърцето ми пламнало пее от студ.
© Петя Цонева All rights reserved.
