Отвратителна София!
Ноемврийски мъгли.
И да искахме повече,
пак не бихме могли.
Една цяла вселена
е изчезнала. Не!
Тя е просто смалена
до едно кафене.
Вънка времето в локвите
се стопило на мрак.
И останало колкото
да ти стисна ръка.
И това е животът ми -
две студени ръце.
Всичко друго е опити
да не мисля за теб.
© Райчо Русев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
