Песничка за рая
ПЕСНИЧКА ЗА РАЯ
Всичко е с начало
и си има край.
Живото звучало
като в месец май.
Идва есента ми -
пада вехнещ лист.
Спира песента ми,
ляга тъмна вис.
Дават ми отгоре
визата за Рай.
Тръгвам аз нагоре -
идва моят край.
Тук ще ме изпрати
всеки мой познат.
Горе ще ме прати
ангел непознат.
Долу на земята
ще подсмърчат с нос,
а горе в необята
аз ще съм им гост.
Там ще бъда сянка
или пък - душа.
Ще съм на полянка
и ще оглуша.
Няма веч да чувам
земни плачове.
Аз в ефир ще плувам
в безкрайни часове.
Долу ще съм спомен
с бивши грехове.
Ще ми правят помен
с мойте стихове!
© Никола Апостолов All rights reserved.
