Oct 9, 2020, 12:16 AM

Петолиния 

  Poetry » Other
211 7 9

Петолиния

 

Обичам те безумно много. 

Повече от всички думи. 

Бих наредила мисли строги. 

Бих стигнала до крайна сума. 

 

Но няма как да хванеш облак, 

да свиеш хоризонта в шепа... 

да нарисуваш целия си облик, 

замествайки любов с нелепост. 

 

Аз искам само да ти кажа, 

че всичко някога ще бъде - 

и слънчеви мечти пейзажни 

и всичката любов оскъдна. 

 

Всичко е любима дума, 

но ти си по-добър от нея. 

Човекът влюбен е безумен, 

опитва ли да не споделя. 

 

Понякога ще бъде есен. 

Дори ще има бури лоши. 

Но думите са птича песен 

в пътеките на вятър рошав. 

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за споделеното!
  • Хубаво! Последния стих си го прибрах в любими.
  • Харесах!
  • Благодаря! Да имате хубава вечер!
  • Да!Любовта е двигателят и живата сила на човек. Щом не е споделена, тя остава беззащитна рана!
  • Красиво, нежно и оригинално!
  • Харесах много.
    Поздравявам те.
  • Благодаря! Много се радвам, че ти хареса!
  • Събрала си мъдрост, поетична дързост и небивала образност в едно, Йоана! Няма милиграм баналност в стиха ти, а звучи безкрайно топло и вълнуващо.

    "Обичам те безумно много. Повече от всички думи.
    Бих наредила мисли строги. Бих стигнала до крайна сума.
    Но няма как да хванеш облак, да свиеш хоризонта в шепа...
    да нарисуваш целия си облик, замествайки любов с нелепост.
    ...
    Понякога ще бъде есен. Дори ще има бури лоши.
    Но думите са птича песен в пътеките на вятър рошав."

    Чух птичата песен в пътеките на рошавия вятър. Благодарение на теб, Поетесо!
Random works
: ??:??