Oct 9, 2020, 12:16 AM

Петолиния

  Poetry » Other
419 7 9

Петолиния

 

Обичам те безумно много. 

Повече от всички думи. 

Бих наредила мисли строги. 

Бих стигнала до крайна сума. 

 

Но няма как да хванеш облак, 

да свиеш хоризонта в шепа... 

да нарисуваш целия си облик, 

замествайки любов с нелепост. 

 

Аз искам само да ти кажа, 

че всичко някога ще бъде - 

и слънчеви мечти пейзажни 

и всичката любов оскъдна. 

 

Всичко е любима дума, 

но ти си по-добър от нея. 

Човекът влюбен е безумен, 

опитва ли да не споделя. 

 

Понякога ще бъде есен. 

Дори ще има бури лоши. 

Но думите са птича песен 

в пътеките на вятър рошав. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...