В дъното на стаята тиха
едно пиано лежи във прахта,
с потъмнели без време клавиши
със струни, милвани от самота.
То търпеливо някой чака,
та нали е пиано за двама,
с клавиши, създадени за ласки,
но свирещи поредната драма.
В дъното на стаята тиха
паяк сребърна мрежа плете,
върху пианото падат отломки
от паяжина с бели криле.© Антоанета Тонева All rights reserved.
и клавишите стърчаха отегчено,
нотите – старателно прибрани
в школите, с корици похабени...
Спи...
тъгува...
спомени изплуват...
спомени за две ръце неспирни,
чиито пръсти шеметно танцуват
леейки мелодии ефирни...
Имаше живот в това пиано,
можеше до сълзи чак да трогне,
да извайва чувства преживяни,
нежни, по-лирични или огнени..."
Това е пианото, така както аз го видях преди време