anito.sl (Антоанета Тонева)
46 22
4 дек. 2006 г., 14:56

Пиано 

  Поэзия
676 0 4

В дъното на стаята тиха

едно пиано лежи във прахта,

с потъмнели без време клавиши

със струни, милвани от самота.

 

То търпеливо някой чака,

та нали е пиано за двама,

с клавиши, създадени за ласки,

но свирещи поредната драма.

 

В дъното на стаята тиха

паяк сребърна мрежа плете,

върху пианото падат отломки

от паяжина с бели криле.                                                                

© Антоанета Тонева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Бе във дрямка черното пиано,
    и клавишите стърчаха отегчено,
    нотите – старателно прибрани
    в школите, с корици похабени...
    Спи...
    тъгува...
    спомени изплуват...
    спомени за две ръце неспирни,
    чиито пръсти шеметно танцуват
    леейки мелодии ефирни...
    Имаше живот в това пиано,
    можеше до сълзи чак да трогне,
    да извайва чувства преживяни,
    нежни, по-лирични или огнени..."
    Това е пианото, така както аз го видях преди време
  • Хубаво е!
    Поздрав!
  • Доста самотно звучи! Дано някой докосне тези клавиши! Поздрави, хареса ми
  • Браво! Страхотно е!
Предложения
: ??:??