Пиано

Поезия

1K 0 4

В дъното на стаята тиха

едно пиано лежи във прахта,

с потъмнели без време клавиши

със струни, милвани от самота.

То търпеливо някой чака,

та нали е пиано за двама,

с клавиши, създадени за ласки,

но свирещи поредната драма.

В дъното на стаята тиха

паяк сребърна мрежа плете,

върху пианото падат отломки

от паяжина с бели криле.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

didislava (Дидислава)

"Бе във дрямка черното пиано,
и клавишите стърчаха отегчено,
нотите – старателно прибрани
в школите, с корици похабени...
Спи...
тъгува...
спомени изплуват...
спомени за две ръце неспирни,
чиито пръсти шеметно танцуват
леейки мелодии ефирни...
Имаше живот в това пиано,
можеше до сълзи чак да трогне,
да извайва чувства преживяни,
нежни, по-лирични или огнени..."
Това е пианото, така както аз го видях преди време

2006-12-04T18:20:10+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Хубаво е!
Поздрав!

2006-12-04T15:19:43+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Доста самотно звучи! Дано някой докосне тези клавиши! Поздрави, хареса ми

2006-12-04T15:11:46+02:00
velina (Велина)

Браво! Страхотно е!

2006-12-04T15:10:00+02:00