Пиано
Пиано
Като пиано е животът наш мило дете,
един след друг клавиши бели, черни.
Мелодията му излиза от нашето сърце,
и музика се ражда в късни мигове вечерни.
Ти свиреше любима на старото пиано,
красивите ти пръсти сякаш танцуваха.
Усмивка чаровна грееше на твоето лице,
звучеше мелодия красива, очите бленуваха.
Сега те няма и остана самотно пианото,
отиде си за съжаление, не разбрах защо.
То покрито е сега с прах и много тъга,
самотно си стои и спомня ми за някога.
Но чух позната мелодия, моя любима една,
обърнах се, видях те и се усмихнах веднага.
И старата наша мелодия отново прозвуча,
игра на клавишите черно-бели,игра на любовта.
© Валентин Миленов All rights reserved.
