Пиано

Feb 16, 2022, 2:55 PM

Poetry » Phylosophy, Civilian

422 1 2

Като пиано е животът наш мило дете,

един след друг клавиши бели, черни.

Мелодията му излиза от нашето сърце,

и музика се ражда в късни мигове вечерни.

Ти свиреше любима на старото пиано,

красивите ти пръсти сякаш танцуваха.

Усмивка чаровна грееше на твоето лице,

звучеше мелодия красива, очите бленуваха.

Сега те няма и остана самотно пианото,

отиде си за съжаление, не разбрах защо.

То покрито е сега с прах и много тъга,

самотно си стои и спомня ми за някога.

Но чух позната мелодия, моя любима една,

обърнах се, видях те и се усмихнах веднага.

И старата наша мелодия отново прозвуча,

игра на клавишите черно-бели,игра на любовта.

Please sign in with your account so you can comment and vote.