Jun 27, 2008, 12:24 AM

Пиеса

1K 0 13

ПИЕСА

 

Тя: моята първа любов

Аз: последен глупак

Те: завиждаха страшно

Ние: бяхме красиви

Аз: имах си фея

Тя: ме магеса

Той: появи се внезапно

Тя: му повярва

Аз: се разревнувах (вирих рога)

Тя: бе вбесена

Той: се показа по-хитър от мен

Те: ми го прошушнаха в хор

Аз: пак си я исках

Тя: ме отряза

 

(Антракт)

 

Аз: ходех като на сън

Тя: по-нервна от всякога

Той: (разбира се) излезе говедо

Ние: (тримата) бяхме само число

Те: ни показаха статистически данни

 

(Всичко се стовари върху сцената - Прахоляк. Суетня. Всеки търчеше нанякъде. - Представлението оживя)

 

Авторът: излезе иззад кулисите

Партера: (недоволно) пъхна пръсти в уста и задюдюка “У-у-у”

Ложата: (пренебрежително) “Ха-ха-ха”

Критиците: събраха двете в едно “У-ха-а!”

Авторът: (крещи) Преди малко някой ми сви цигарите! Казвайте сега: (към публиката) Кой ми гепи музата?!

 

(Конфузна завеса)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Братованов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...