Jun 27, 2008, 12:24 AM

Пиеса

1K 0 13

ПИЕСА

 

Тя: моята първа любов

Аз: последен глупак

Те: завиждаха страшно

Ние: бяхме красиви

Аз: имах си фея

Тя: ме магеса

Той: появи се внезапно

Тя: му повярва

Аз: се разревнувах (вирих рога)

Тя: бе вбесена

Той: се показа по-хитър от мен

Те: ми го прошушнаха в хор

Аз: пак си я исках

Тя: ме отряза

 

(Антракт)

 

Аз: ходех като на сън

Тя: по-нервна от всякога

Той: (разбира се) излезе говедо

Ние: (тримата) бяхме само число

Те: ни показаха статистически данни

 

(Всичко се стовари върху сцената - Прахоляк. Суетня. Всеки търчеше нанякъде. - Представлението оживя)

 

Авторът: излезе иззад кулисите

Партера: (недоволно) пъхна пръсти в уста и задюдюка “У-у-у”

Ложата: (пренебрежително) “Ха-ха-ха”

Критиците: събраха двете в едно “У-ха-а!”

Авторът: (крещи) Преди малко някой ми сви цигарите! Казвайте сега: (към публиката) Кой ми гепи музата?!

 

(Конфузна завеса)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Братованов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...