Пиета

Oct 9, 2010, 11:05 PM

Poetry » White poetry

830 0 3

Пиета

На белия лист подреждам слова,

обронила тъжно надолу глава

и няма надежда, която повежда,

която да сочи посока

къде да вървя...

Един слънчев стих за теб подредих,

макар че навънка отново вали

и зная, ще спре - от утре поне -

дъждът нежелан,

да можеш да литнеш със мене и ти...

Да бъдем деца с щастливи сърца

и всичко да стигаме бързо и леко;

всичко лошо ще спре - за кратко поне -

с моята вяра и сила ще стигнем далеко...

Един нежен стих на теб посветих

и знам, че едва ли ще тръгнеш...

Но в твоята длан от мене избран

бял гълъб поставих

да пърха с криле...

Да знаеш, че с мен ще летиш някой ден

и този е пътят избран...

Горчиви слова на листа редя,

обронила тъжно надолу глава

и зная, че ти нямаш нужда от стих...

поел си по пътя

из вечни поля...

Please sign in with your account so you can comment and vote.