Пиета
Пиета
На белия лист подреждам слова,
обронила тъжно надолу глава
и няма надежда, която повежда,
която да сочи посока
къде да вървя...
Един слънчев стих за теб подредих,
макар че навънка отново вали
и зная, ще спре - от утре поне -
дъждът нежелан,
да можеш да литнеш със мене и ти...
Да бъдем деца с щастливи сърца
и всичко да стигаме бързо и леко;
всичко лошо ще спре - за кратко поне -
с моята вяра и сила ще стигнем далеко...
Един нежен стих на теб посветих
и знам, че едва ли ще тръгнеш...
Но в твоята длан от мене избран
бял гълъб поставих
да пърха с криле...
Да знаеш, че с мен ще летиш някой ден
и този е пътят избран...
Горчиви слова на листа редя,
обронила тъжно надолу глава
и зная, че ти нямаш нужда от стих...
поел си по пътя
из вечни поля...
© Йорданка Цонева All rights reserved.
