Dec 22, 2009, 12:52 PM

Пир

  Poetry
804 0 9

ПИР

 

Пируваха Нощта, Денят, Зората...

Нощта заспа...

Напук на правилата

Денят реши, че няма да изгрява.

Зората солидарно рече – Става!

Остатъка допи от свойта чаша

и каза на Деня – Нощта е наша!

И тъй те двамата се заиграха...

Но този пир оказа се заплаха,

за хората, очакващи зората.

Защото са такива правилата –

когато на Нощта си бил на гости,

Зората и Денят ги няма просто...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...