Пирони в ковчега ми, майко Земя
Забивам пирони в ковчега ти, майко,
пирони в ковчега ти, майко Земя,
пищя и се моля на мъртвите чайки,
послание пращам до празна луна.
Пирони в очите, кинжал във врата,
протягам ръце, но оказвам се сам,
падам и късам кървяща трева,
жив ли съм още - това и не знам.
С призрачен вой в мен набиват пирони,
ръцете изстиват, сърцето ми спря,
сред мрака на Ада зъл демон ме гони
и сграбчва със нокти мойта душа.
Синът е прокуден, очите - незрящи,
Светът е изгубен в делата ни страшни,
полагат трупа ми сред гробница мрачна,
не сещат дъха ми във стаята прашна...
* * *
Забиват пирони в ковчега ми, майко,
пирони в ковчега ми, майко Земя,
пищя и проклинам мъртвите чайки,
всичко е свършено вече, сега...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
