Пиша стихове, нови и нови
Тя не искала нищо, а виж ти,
все в съня ми се връща сама
и до съмнало спомени нищи,
в непрогледната нощна тъма.
Уж е гола и нищо не носи,
казва – гладна дори не била,
а измъква стотици въпроси,
изпод своите бели крила.
Пиша стихове, нови и нови,
и приспивам я уж, а не я,
упоритата наша любов и
недоспала посрещам деня.
Той поляга, почти пеленаче,
тя си тръгва, а ти си заспал,
тихо стих на възглавето плаче
и за себе си май му е жал.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
