May 18, 2015, 12:24 AM

Пиши ми...

  Poetry » Love
693 0 4

 

Когато вечер самотата си преглъщаш
и любовта на буци ти присяда,
викни ме, аз ще долетя да ми разкажеш,
ще ти изпия болката и ще си тръгна.

Минутите ми стават часове,
когато осъзнавам, че те няма,
забивам поглед в пустото небе,
така изпадам във забрава.

Заспивам трудно, гони ме безсъние,
и вечно ти си ми в главата,
пиши ми, моля те,  не ме оставяй,
прелиствам ти насън писмата.

Пиши ми, моля те, не ме оставяй,
чрез теб се чувствам странно жива,
пиши ми мили думи, не преставай,
бъди за мен, любов, така красива... 

 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, за милите думи!
  • Искреуно и човешко стихо!Харесах, Цвети, и го оценявам!
    Поздрави от мен!!
  • Великолепно стихотворение за любовта,Цвети!
    Много ми хареса и развълнува! Бъди щастлива!
    Поздрав от сърце и спокойна вечер!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...