Писма до мен
Дни и нощи те търсех в зеници,
натежали като морски подводни скали.
Надълбоко потъвах във себе си,
да намеря от тебе следи.
Разпилях си душата да диря
твойте стъпки, замрели в мълчание.
Все очаквах, а бавно умирах
във любовното твое разпятие.
И се свих във черупка от мида,
да не виждам как денят се усмихва.
Да не чувам как чайките пеят,
приласкани от нежна милувка.
Станах глуха и сляпа... сама.
И отраснах на дъното някак си.
Окосих ги сълзите със сърп от луна,
да не рукнат отвътре във мене.
В сън от бурите твои във мен
запечатах черупчени чувствата,
по вълните изпратих писма,
адресирани само до мене...
Ако някога някак забравя
как боли наранена от обич душа,
да ми шепнат вълните тогава
всички влюбени мои писма.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
