писма на разсъмване
Ето виждаш ли, съмна се вече.
Вятър в клоните нежно трепти.
Зажадняло небето си, слънцето
се издига над сини води.
Белокрилите чайки размахват
над очите ти мойте писма,
във които ти писах за полети
и сънувах любов - светлина.
В тях рисувах със пръските водни
вятър ласкав любов как плете,
и дантели със парещи пръсти
в обич ласкава как се тъче.
Сто писма ти написах, любими.
Те летят над небесната шир.
Ето, виждаш ли, съмна се вече.
Сто и първото дописвам във стих.
Вятър в клоните нежно трепти.
Зажадняло небето си, слънцето
се издига над сини води.
Белокрилите чайки размахват
над очите ти мойте писма,
във които ти писах за полети
и сънувах любов - светлина.
В тях рисувах със пръските водни
вятър ласкав любов как плете,
и дантели със парещи пръсти
в обич ласкава как се тъче.
Сто писма ти написах, любими.
Те летят над небесната шир.
Ето, виждаш ли, съмна се вече.
Сто и първото дописвам във стих.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
