Ето виждаш ли, съмна се вече. Вятър в клоните нежно трепти. Зажадняло небето си, слънцето се издига над сини води. Белокрилите чайки размахват над очите ти мойте писма, във които ти писах за полети и сънувах любов - светлина. В тях рисувах със пръските водни вятър ласкав любов как плете, и дантели със парещи пръсти в обич ласкава как се тъче. Сто писма ти написах, любими. Те летят над небесната шир. Ето, виждаш ли, съмна се вече. Сто и първото дописвам във стих.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.