Писмо
Писмо любовно пишех на момиче,
а после треперех аз и плахо сричах -
объркан бях, че много я обичах!
Момичето писмото взе,
усмихна се щастливо,
но после в тялото ми тя се взря,
а тялото бе грозно, уродливо,
разяждано от болест не една!
Писмото лекичко изпусна.
И падна, бедното, в калта.
Там корени то пусна,
разлисти се и разцъфтя.
Написах тъй писма безчет.
И нижеха се те - куплет подир куплет.
Момичетата ги изпускаха наред,
а те покълваха, растяха,
разлистваха се и цъфтяха,
а после се превърнаха
в ухаещ мъничък букет!
И нека кажа аз накрая,
че истината тук е тая.
Момиче не намерих,
но Господ даде ми
душата на поет!
© Милен Личков All rights reserved.
Браво!
