Jun 3, 2020, 6:43 AM

Писмо 

  Poetry » Love
937 6 8


Писмо намерих, 
в пощенска кутия стара,
забравена на черен път.
То беше като птица бяла, 
изгубено, уплашено до смърт.
Докоснах го, но вятърът го грабна,
далеч в небето го отвя.
От него, нещо странно падна - 
портретна снимка на жена.
И надпис: "Вечно ще съм твоя!
Не ме забравяй! Чакам всеки ден!"
Разгледах я. Красива беше. 
С усмивка гледаше към мен.
А после... аз наистина я срещнах.
Сърцето ми от радост прималя.
Усмихна се и ме погледна.
Тя беше! Беше точно Тя!

© Георги Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??