Писмо
Писмо намерих,
в пощенска кутия стара,
забравена на черен път.
То беше като птица бяла,
изгубено, уплашено до смърт.
Докоснах го, но вятърът го грабна,
далеч в небето го отвя.
От него, нещо странно падна -
портретна снимка на жена.
И надпис: "Вечно ще съм твоя!
Не ме забравяй! Чакам всеки ден!"
Разгледах я. Красива беше.
С усмивка гледаше към мен.
А после... аз наистина я срещнах.
Сърцето ми от радост прималя.
Усмихна се и ме погледна.
Тя беше! Беше точно Тя!
© Георги Стоянов All rights reserved.
