Dec 23, 2021, 7:09 AM

Писмо

  Poetry
786 1 0

 

Здравей Приятелю,

любим и стари...

Аз зная, днес далеч си...

Ще питаш може би...

Защо ти пиша...

Защо ли, връщам времето назад...

Защо във болката се ровя

Какво ми носи...

и защо ли...все още,

спомням си за "нас"...

А истината е такава...Проста...

Приех отдавна своята съдба

Приех измяната ти жалка

И бягството ...и избора ти даже!

Приех аз всичко!

Съдба е това! Не е шега!

Щом някого обичаш толкоз много...

То трябва и да можеш да простиш

Крила да му дадеш отново...

и сам да можеш да летиш...

Простих,

във името на любовта

Простих ти...

и ти писах...след година...

Че всичко пито, е платено!

Че всичко е простено!

Че имаме си син ...

Че твое копие е ...а за мен упора!

Любов и щастие! Надежда!

И светлинката моя във тунела!

За мен, това е той!

Тъй написах...

и пожелах да си щастлив

Разбира се, до днес не знаех

Защо остана мълчалив...

Защо, бащата, в теб не заговори!

И как без него...можеше да си щастлив?

Днес синът ни, е на 22 години!

И кратка картичка пристигна...

Подписана със твойто име...

А в плика...беше кратко писъмце

и то гласеше...

"Прости ми, че ти го отнех...

Прости ми, че писмото твое,

той...тъй и не получи

За сина си, никога, така и не научи

Съдбата двама ни наказа...

и детски смях,

на свое, нии не чухме...

Тя мъката, отнесе любовта ни

Наместо нея,

скръб... сърцата ни затлачи...

След нея...болест,

страшна болест,

в дома ни влезе и се настани...

И днес ...Аз съм сама!

Любимият ни,

вече е звездичка на небето...

и знае всички мои грехове!

Прости му ...

и Прости ми! - ако можеш...

Погребах своята любов,

а Господ ме наказа...

С греха си да живея, да се мъча

и щастие за мен да няма

Докато аз съм жива,

все ще плащам

за грешките на любовта си!

Затуй ти пиша...и те моля:

Прости му!

Аз поемам таз вина!

И нека горе, да му е простено...

че моята любов, разби сърца!"

***

Затуй, аз днес отново пиша...

и към небето

пращам ти писмо...

Където и да си...

Почивай в мир!

От мен

простено е,

на двама Ви!

В сърцето си...

оставих само любовта...

Valentina N.V. Mitova

2021

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...