Скъпа,
скъпо ми струваше
с тази походка лека...
Любовта ми будува
и търси към теб пътека!
Но ти си фантомна...
И все от жажда измъчван,
към твоята стомна
още сънувам как тичам-
вода да отпия
от устните ти обични!
Защо ли се криеш?
Къде да те търся;
и колко?
Една поносимост
крие болката,
която в душата ми тлее...
Но ще те срещна:
надеждата в мене живее!
Следа от кошута ранена.
Сълза след стъпка грешна.
И шепот на извор с вода
вдъхновена.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
