Скъпа,
скъпо ми струваше
с тази походка лека...
Любовта ми будува
и търси към теб пътека!
Но ти си фантомна...
И все от жажда измъчван,
към твоята стомна
още сънувам как тичам-
вода да отпия
от устните ти обични!
Защо ли се криеш?
Къде да те търся;
и колко?
Една поносимост
крие болката,
която в душата ми тлее...
Но ще те срещна:
надеждата в мене живее!
Следа от кошута ранена.
Сълза след стъпка грешна.
И шепот на извор с вода
вдъхновена.
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
